Стоян кони дума

Текст

Стоян кони дума: - Коню, сива коню, хранена, поена, защо си повиснал, повиснал, посърнал на пълната ясла, на сухьхьет учумёнь? Ели ти е мъчно дето те продавам на друг чорбажия, на зъл кесажия? - Стояне гедийо, ти мой чорбажийо, я не ми е мъчно, дето ме продаваш, еми ми е мъчно, че ми паха не зе, че не ме продаде за шиник ялтъньнье, за шиник ялтъньнье, за кило грошове. Стояне гедийо, Стояне, няли повниш, когато държаше Шуменцката каза, та ти си залюби пашовата щерка. и тие се глашяха в Дунав да те фърлят. Ти ми се помоли, на колена панна: "Конче, мое конче, хранено, поено, и зоб назобено, конче, наеми се, ти да ме пренесеш през тихия Дунав! Ще те подковавам с сребърни подкови, с сребърни подкови със златни пироне!" Пък ся ме продаде на друг чорбажия. - Коню, сива коню, ми ти няли повниш кога полминахме край Радини порти, край Радини двори. Рада вънка стоя пред тяхните порти и я хи поисках: "Радо, бяла Радо, Редо, набери ми от вашат босилек, та ми китка стори!" Я пък ти хи рече: "Радо, бяла Радо, не набирай, Радо от вашат босилек китка да ни правиш! Девекь села минахме, девекь моми лъгахме, девекь китки зимахме, китки босилькови! Баре да се кичехме, ми ги на пъкь фърляхме." Коню, сива, коню, затуй те продавам на друг чорбажия!