Стоил на Тодор думаше

Текст

Стоил на Тодор думаше: - Тодоре, браточеде ле, хайде, Тодоре, да идем батковат бивол да търсим! Станали, та са тръгнали. До Ахмед баир отишли, до Делиюват кладенец, сеннали да отпочинат, студена вода да пиет. Оттам, като са тръгнали, до Геремекът стигнали, на разни страни тръгнали по-лесно бивол да найдат. Като си Стоил вървяше, отгоре хора сгълчаха - кърхарманските авжии: Стефан и Байрямът двамата, Никола Звяздов тримата, бре Пею Рабажията и Найден каменаринът. Стоил си търти да бяга. Тенька се пушка изпука, удари Стоил в сърцето. Ходил е Тодор, викал е, ма си Стоила не найде. Той си във село отиде и на Султана думаше: - Булко Султано, Султано, неска го Стоил загубих - няли си дойде във село? Кя стана булка Султана, та пре Алекси отиде и на Алекси думаше: - Стрико Алекси, Алекси, да земеш, стрико, да идеш в Кръкчал на панагирят, Стоила да си потърсиш, че тръгна бивол да търси, а пък го нема никакъв. Стана Алекси, та тръгна, та си във Кръкчал отиде. Сички дугене обиде, ма си Стоила не найде. Оттам в Кърхарман отиде, та пита, та разпитова - Стоил го нема никакъв.