Стоян на Златка думаше
stoyan na zlatka dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Стоян на Златка думаше: — Стани се, Златко, прябери на колибата да подем, че очуменето втасаха, втасаха и окапаха, да земем да ги оженем! Станали, та са тръгнали. Вървяли, шу са вървяли, до Писан камень стигнали, бильлюци свиньнье пасяха. Стоян на Златка думаше: - Подай ми, Златко, Калинка да я на конят поносям, че не се знае, Златко ле, живи ли ще сме, ли не ще! Кя му я Златка подаде да я на конят поноси. Стоян свиньняте помами и метна Калинка в средя хми. Свиньняте се сгърмяха и си Калинка изяли. Златка му нищо не рече. Вървяли, шу са вървяли на колибата отишли. Мръкнало беше вечерта. Тамънь са току легнали. чоляк на врата почука. Стоян на Златка думаше: - Стани огънят постъкни и си кандилят запали да видим шу са за хора! Пък кя му Златка думаше: - Лежи, Стояне, та мълчи, че тва са хора лошави, лошави хора хайдукькье! Стоян си Златка не слуша, ми стана, та хми отвори. Не вляли един и двама, ми вляли до деветина. Назък му ръки вързали и го със тях си забрали.
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →