Стоян Дамяньки думаше

Текст

Стоян Дамяньки думаше: Дамянко моме, Дамянко, на кошкунь да си тъ вечер. Тъ вечер у вас ще дойда, със пръстень ще ти почукам, със ялтън ще ти потропам на вашта долна вратинка, да станеш да ми отвориш, да влягна да ти поседя! Та ко ти нящо эло сторя, зло сторя, эло продумам - овияте ми са хильляда, хильляда и пекьстотини, дор девекь вълька да влягнат. дор девекь дяла да сторят, дор девекь дяла - прядели! Кя стана мома Дамянка, кя стана, та му отвори. Седяли, шу са седяли, думали, хоратовали, доде петлите да пяят, да пяят и да повторят. Стоян Дамяньки думаше: Дамянко, моме Дамянко, стани, Дамянко, постели вашата кече писана и ваште пъстри главници: ть вечер тука ще лёжа - пре твойте бяли хустане, пре твойто лице румено! Кя стана, та му постели. Лежали, шу са лежали, чоляк на врата повика: - Дамянко моме, Дамянко, да не е тука, Дамянко, нашата върла кехая? Да дойде вънка да види какво е чудо станало с нашето стадо голямо: дор девекь вълька влягнаха, дор девекь дяла сториха, дор девекь дяла - прядели! Дано се с него не сберем, не сберем вейке не видим - тва дето стори той на нас!