Мари Марийко, любе ле

Текст

Мари Марийко, любе ле, Марийка ходи за вода с каладисани харкоми, пременена, набелена, с тенька книката престелка, със чист копринен ръченик, на пряпос желти папуце. Отде Нанюве замина, отде Нанювем дугенят. Наию на дугень седяще с булгарията свиреше и на Марийка думаше: - Мари Марийко, любе ле, дигни очи погленни ме, сключи вяжги - продумай ми! Я га ме в очи погленнеш и га ми дума продумаш - по неделя пиян ходя, по двя недяли махмурен, махмурен и касафетен! - Наню ле,левент гедийо, Наню ле, ялънжийо ле, ми що ли да те погленнам и дума да ти продумам? Ми ти си главен за друга, за друга от друго село. И кя е като и мене. и по-хубава от мене, и нея думат Марийко. - Мари Марийко, любе ле, я ко съм главен за друга, за друга-от друго село, я имам конче хранено, хранено, день не яздено - до утре да го не имам, до утре, до ай тва вряме, да ми се пукне кончето! Още си дума думаха, думаха, хоратоваха, силна ветрушка духнала, издигна Наня хубави, Наня хубави с конче му, в синьо го небо издигна, в църна го земя удари! Нанюва майка плачеше, плачеше и нарядаше: - Синко Стояне, Стояне, кому си майка думаше, думаше и те учеше: с мома облог ми прави, с мома - с главеница, че е мома белалия, че ще ти бела навяе - бела Наию ле,голяма! Кя мома дето покълне - твърде хи стига клетвата!