Мари Марийко, любе ле

Текст

Мари Марийко, любе ле, Марийка ходи за ода с калаисани ха́ркоми, на пря́бус жълти папу́це, с тенка кника́та престилка, наляла и се върнала, уде нанюве замина, уде нанювем дугенет, Наню на дуГень сядяше, цървено вино пияше и на Марийка думаше: — Мари, Марийко, любе ле, дигни очи, по́гленни ме, сключи вяжги, про́думай ми, че га ме, любе, по́гленнеш, и га ми, любе, проду́маш, по̀ нядяля пиян ходя, по двя недели мъхмурен, по двя недели махмурен, махмурен и касафе́тен! — Наню ле, хубави Наню, немой се с мене закача, закача и подиграва, че ти си, Наню, главеник, за друга от друго село, и кя е като и мене, и нея думат Марийко! — Мари, Марийко, любе ле, я ку съм главен за друга, за друга от друго село, я имам конче хранено, хранено день ня яздено, до утре да го ня имам, до утре до айтва вряме! Наню си конет пояше, тенка вихрушка духнала, отнесе Нане и коне.