Мари Радо, бяла Радо

Текст

— Мари Радо, бяла Радо, чу ле, Радо, и разбра ле, разцвети се труцко цвяте, труцко цвяте бял трендафили, и българско ран босилек, та пропъди момчетата, момчетата гърчетата, кой по море, кой по поле. Радиното първо любе, той на скелятя отиде, на скелята скеляжия, на ма̀нгата ма̀нгажия, отиде веке ня дойде, кя залюби друго любе, друго любе, миндизинът, миндиз събира, тръгнува, на късъбата ше поде, уде Радине замина; Радина майка я немаше, Рада му столът подаде и си на миндиз думаше: — Сенни ми, любе Аманди! — Я нема, Радо, да сенна, на късабъта ше пода, за како ше ми наръчаш, шу да ти купя, донесъм? — Купи ми, любе Аманди, бялило, труцко цървило, да се белосъм, кървосъм, да си бастисам, бастисам, Милка чорбажи Гьоргьова и бяла Станка Попова, по хубос ше хи бастисам, по хубос и по прямяна, ма по ялтъне ня мога, че носят млого ялтъне.