Заспала бяла Дафинка

Текст

Заспала бяла Дафинка, под лично дърво маслинка, де духна вятер вихрушка, разлюля дърво маслинка, събори зърно маслинка, събори зърно маслинка, удари бяла Дафинка. Дафинка люто кълняше: — Де духна вятер вихрушка, де духна, да не духнеше, тамънь бях туко легнала, тамънь бях туко заспала, майка си на сънь видела, че дойде, та ме попита: „Щеру, Дафинко, Дафинко, ожениле се татко ти, доведе ле ти майчица, майчица върла мащеха, направи ле ти прямяна, хубава руба лефтерска, за мома бяли хустане, за главеница чукмане!”