Щеро Еринко, Еринко, мари

Текст

- Щеро Еринко, Еринко, мари, Еринко, мома хубава, Еринко, сянька дебела, мари, дебела,та орехова! Оти прямена не носиш, мари, оти на коро не кодиш? Хоро е лично без тебе, мари, като момата без китка, като момата без китка, мари, като момчето без калпак! Мале ле,мила майчо ле,мари, ми как прямена да нося, ми как прямена да нося, мари, ми как на хоро да ходя! Той нема момче в тва село, мари, хубаво момче за мене, за мене за каквото мене,мари, хората да ми зильлясат. Де годе момче хубаво, мари, той е на мене роннина, де годе харо грознаво, мари, той е на мене чуздинче. Един бе Наню в селото, мари, в селото и по селата, и той се Наню оглави, мари, за Манда - за мойта дружка! - Мари Еринко, Еринко, мари, хората думат, Еринко, че се с гърчето галите, мари, галите,ще се земете? - Мале ле, мила майчо ле, мари, хората думат по яди, по яди по фармакове, мари, ма бельки да се земеме! Не било мало за млого, мари, не било за забавено. Кя се Еринка разболя, мари, на зимен Свети Атанас. Та е Еринка лежала, мари, лежала, та е боляла и е Еринка умряла, мари, на лятен Свети Атанас. Кя е майка хи премени, мари, с два ми бяли хустане, с тенка книката, престелка, мари, със чист копринен ръченик, че я отвънка изнела, мари, с бяло я платно покрила, викнала, та се препяла, мари: - Щеро Еринко, Еринко, Еринко, сянька дебела, мари дебела, та орехова! Къдя събираш, тръгноваш, мари, оти на майка не кажеш! На кой панагир ще подеш, мари, кои пътеки ще фатиш, велечки и карамлъчки, мари, да ти се майка надяе, че майка,ще се затъжи,мари!