Нинче ле,ружа в градина,мари

Текст

Нинче ле,ружа в градина,мари, Нинче ле, тумбат босилек! - Нинче ле,сянька дебела,мари, дебела, та орехова, Оти на хоро, не ходиш, мари, оти прямена не носиш? Хоро е лично без тебе,мари, като момата без китка, като момчето без калпак, мари, главеница без пръстень! - Мале ле, мила майчо ле, мари, стига ми дума,мале ле, че не ми знаеш сърцето, мари, какво е църно станало, с црън се е катрань наляло, мари, от пусти хорски хорати! Ми как на хоро да ходя,мари, ми как прямена да нося, той нема момче в тва село,мари, за мене, за каквото мене. Дѐ годе момче хубаво, мари, той е на мене роннина, де годе момче грознаво, мари, той е на мене чуздинче. Един бе Наню в селото, мари, и той се Наню оглави, и той се Наню оглави, мари, за Мара, за мойта дружка! - Щеро Еринко, Еринко, мари, хората думат, Еринко, че си турчина любила, мари, турчина - друговереца? - Мале ле, мила майчо ле, мари, любя го и ще го зема. - Щеро Еринко, Еринко, мари, енна бе и ти да не бе! Дано те земе, Еринко, мари, църната чума от Скопо! Не било мало за млого, мари, не било за забавено, кя се Еринка разболя, мари, разболя Еринка и умря. Кя е майка хи изнесе, мари, в тяхната равна градинка, под тяхната вишна чоряшка, мари, че върза въже поружье, та хи дарове накачи, мари, та хи майка хи раздаде, та хи майка хи раздаде, мари, по голи, боси циганьнье.