Стоян майци си думаше

Текст

Стоян майци си думаше: - Мале ле,прочула се е кирия тежка коприна - синя, зелена й цървена, на ока по грош ще дават. Мале ле, дали да ида? Хильляда ока ще тваря, хильляда и пекьстотини, хильляда гроша ще зема, хильляда и пекьстотини! Кя му майка му думаше: Мѝ пита, синко, майка си, ми питай, синко, булче си! Той на булче си думаше: - Булче ле, бяла Тодорко, булче ле,дали да пода на тъва тежка кирия, кирия тежка коприна - синя, зелена й цървена? Пък Тодорка му думаше: Холам Стояне, Стояне, не питай, холам, булче си, ми питай, Стояне, чуфтът си! Стоян бивольлье питаше: - Бивольлье, холам, серезье, бивольлье, дали да идем на тъва тежка кирия, кирия тежка коприна - синя, зелена й цървена? . Караман бивол продума: - Стояне, ти наш стопане, кат ти е яка колата тваряй, Стояне, не бой се! Той стана Стоян, та тръгна, че си колата натвари хильляда и пекьстотини, та че се виком извика: - Дружино вярна сговорна, яко сте напреж - чакайте, ко сте подире - да чакам! Като в Солуна стигнали, Солуна града голяма, Стоян бе керванжията. Като бивольлье вървяха та калдаръмът трошеха, като си с ўста рихтяха, та калдаръмът метяха! Отде го Стоян посрещна кадъна с малко кадънче, та дяте хи бе учено на Стоян татко да рече: - Тате ле, керванжио ле! И кя се кадъна провикна: - Нема ли селски заптии Стояна да си уловят, че имам дяте от него, в темница да го затворят, бивольльето му да земат! И заптиите стигнали, та си Стояна фатили. Назъкь му ръки вързали и го в темница фърлили, та лежал девекь години.