Стояновата майчица

Текст

Стояновата майчица кя на Стояна думаше: - Сино Стояне, Стояне, шу си погрознял, поцърнял, шу ти е чембас окапал и ти е дума липсала? Стоян майци си думаше: - Недей ме пита, мале ле, че съм погрознял, поцърнял, че ми е чембас окапал и ми е дума липсала, ами ме питай, мале ле, де ми са лиси бивольле, бивольле, уйгун серезье! Тамънь ги току уйдисах, уйдисах и донактисах, направих кола тучена, тучена и челичена, отлях хми жегли сребърни и маламени капистри с копринени чолове. Де се,мале ле,зададе ангърье бегликь железо, тежко жупане да носим от Едрене та чак в Шумена. Писали когог писали, мене и комшията ми. Сичките, мале, твариха по двясте ока, по триста, най-вече по пекьстотини, на мене, мале, фърлиха хильляда и пекьстотини. Я хми бех керванжията. Впрегнахме, мале, тръгнахме, вървяхме, шу повървяхме, минахме поле широко, набихме града Шумена. Като бивольлье вървяха и калдаръмът тъптяха, та каменьнето фърчаха и джамовето трошаха! Като бивольле дихтяха, та калдаръмът метяха. Бре де се,мале, зададе енна ми клета евряйка, евряйка, клета чехутка със малко мъжко дятенце. Бре де го гяул приучи на мене "тате" да рече! И кя се виком провикна: Шуменци, вие граждане, ела Стояна фатите, та му бивольле земите и го в темница турите, че имам дяте от него! Тие ме, мале, фатиха, фатиха, та ме вързаха, назъкь ми ръки извиха, че ме в темница фърлиха, та лежах девекь години и ми бивольлье юбзеха! На певетяхът години бивольльето се сгледали, сгледали и са ревнали, вънкашни жегли строшили, та на темница дойдаха. С глави си покрив фърляха, с ноги дувари сипеха, та ме,мале ле,пуснаха! Затва съм толкоз поцърнял, поцърнял, още погрознял, затва ми чембас окапа и ми е дума липсала!