Стоян събира тръ́гнова

Текст

Стоян събира тръ́гнова, на Свята го́ра ше по́де, той на Тодорка заръ́ча: — Чакай ме. бяла Тодорко, година и половина, на Свята го́ра ше пода, че га се върна, та дойда, тогава ще се вя́нчеме! И стана Стоян та тръгна, кя го Тодорка опра́ти, опра́ти и му заръ́ча, да ня се млого забави. Чакала бяла Тодорка, годината се мина́ла, година и половина, нито ми Стоян дохо́да, ни Стоян книга прово́да, по човя́к хабе́р прово́ди: — Нека се глави Тодорка, нека се глави и жени, я нема веке да дойда, я ше се покалугерям! Тодорка хи се наяди, наяди, мъчно нажали, кя стана рано в нядяля, та се прямени, нареди, че наби го́ра зелена, та я вървяла, вървяла, до Свята го́ра стигнала, на манастир я изля́ла, кя на вратата почука, и си на име повика: — Любе Стояне, Стояне, стани манастир о́тори, и я пря тебе да дойда, калугерица да стана! Стоян се чудом почуди, и се на бога помоли: — Боже ле, мили господи, даля ме гявол излъга, яле Тодорка повика? Тодорка пак заповто́ри: — Стани, Стояне, отори! Стоян до врата о́тиде и на Тодорка продума: — Мари, Тодорко, Тодорко, тука се любе ня вика, тука сме браткя сичките, тука се жени ня пущат! Калугяр'я му думаха.- — Стояне, млад калу́герин, тури ня в гряха сичките!