Стоян събира, тръгнова

Текст

Стоян събира, тръгнова, на Света гòра ще пòде, на светогорцки манастир и на Тодорка наръча: - Чакай ме, любе Тодорко, от енна до двя години, доде да пòда и дойда от светогорцки манастир. Ше пòда да поработя, че ме е майка врùцала, врùцала и обрùцала. И стàна Стоян, та тръгна. Чакала бяла Тодорка, чакала, надявала се. Годините се минали - Стоян го нема никакъв. Стоян хи книга изписа, изписа, та хи проводи: "Млого хи здравье Тодорки, Тодорки и на майка хи! Нека се главù Тодорка, нека се главù и жени. нека си търси късметят, той Стоян нема да дойде - Стоян се покалугери!" Още писмото четяха и слюбниците вървяха, вървяха, та я искаха. Тодорка дума майци си: - Мале ле, мила майчо ле, недей ме глави и жени, недей ме глави в събота, в събота срещу недяла, ми утре ще ме оглавиш! Кя стана бяла Тодорка, кя стана рано в недяла, та си главата омила и си косата вчесала, че се премени,пребели със два ми бяли хустане, с тенька книката престелка, със чист копринен ръченик. Че събра дремно гиздило, нехино и Стояново и наби гора зелена. Три деня в гора ходила, три деня и три вечера, че е на манастир изляла, на светогорцки манастир, та на вратата повика: - Стояне,любе Стояне, стани ми, любе, отвори и я в манастир да влягна, и я пре тебе да дойда! Стоян Тодорки думаше: - Тодорко, моме Тодорко, върни се, моме, поди си! Тука се любе не люби, тука се молят хората, тука е, моме, манастир! Стоян попове думаше: - Попове,стари книжове, дали е мома Тодорка, ели ме гяол излъга? Като утринта станали, станали, та отворили - кя на вратата умряла.