Стояна са го писали, мари

Текст

Стояна са го писали, мари, младо войниче да пӧде. Младо войниче да пӧде, мари, да пӧде да войникова. Остави булче в цръквата, мари, булено, недобулено, венчано, недовенчано, мари, и още неярмӑсано. Булче под було продума, мари: – Стояне, любе, Стояне, ӧстой, Стояне, почакай, мари, да влягна в равна градинка, да скъна цвякькье сякакво, мари, сякакво цвякькье размирно, размирно и разговорно, мари, да свия китка сминена, сминена, сминь-босилкова, мари, енната ще е на тебе, другата ще е на мене, мари. Деньня я туряй в пазува, вечер я туряй на роса, мари! Гӑ ти китката повяне, да знаеш, любе Стояне, мари, да знаеш – ще се ўглавям, гӑ ти пръстенят синьняса, мари, да знаеш – ще се оженям! Носил я Стоян китката, мари, носил я девекь години. Деньня я носил в пазува, мари, вечер я турял на роса. Енна утрина в недяля, мари, Стоян си китка погленна, че кя му китка повяна, мари, и му пръстенят синьнясал. Стоян повяна, посърна, мари, не яде Стоян, не пие! Царят Стоянум думаше, мари: – Стояне, младо войниче, оти повяна, посъхна, мари, оти не ядеш, не пиеш? Стоян на царят думаше, мари: – Царю ле, господарю ле, сега са девекь години, мари, оставих булче в цръквата – булено, недобулено, мари, венчано, недовенчано. Сега ми китка повяхна, мари, и ми пръстенят синьняса, булчето ще се оглави, мари, оглави, ще се ожени! Царят Стоянум думаше, мари: – Стояне, младо воиниче, ти земи эърно очумень, мари, пӧди го фърли в конето, кое го конче изяде, мари, фати го, та го оседлай, оседлай, та го възязди, мари, да бързаш скоро да вървиш, да бързаш скоро да стигнеш, мари, доде не са го венчали и сватовете дарили, мари! И стана Стоян, та тръгна. Бързал е Стоян, бързал е, мари, конче му в пяна потъна. Тамънь хи току венчали, мари, венчали, вънка изляли и сватовете дарили, мари, най Стоян бързо довтаса. Стоян сватове думаше, мари: – Сватове, вие кумове, постойте и почакайте, мари, ние го едекь имаме, кога чуздинче долитне, мари, булчето да го целуне и той ще да го подари, мари, колкот му ръка поима! Той не си булче целуна, мари, еми го метна, префърли, префърли, та го настани, мари, на свойто конче крилато!