Янка майци си думаше

Текст

Янка майци си думаше: - Мале ле,стара майчице, какъв съм сън сънувала в събота срещу недяля! Филипови къщи високи дъска по дъска падаха, сал енна дъска остана на два синжире вързана и на синжире кацнали до два ми сиви голъба. Янкина майка думаше: - Янке ле, казъм, Янке ле, синжире са,майка,пътища, голъбье са,майка,хабере - Филип за тебе ще дойде. Още си дума думаха пътна се порта похлопа, двора се коне напълни. Сичките водят по един сал Филип води два коня. Бърже са Янка зимали и са на пътят тръгнали. Минали поле широко, стигнали гора зелена. Среща хми иде кошута, кошута с малко кошутле. Янка се в кошута загледа и си юздата изпусна. Срам я бе Янка да каже на Филип чуен болярин юздата да хи подаде. Янка деверю продума: - Деверо, мили булино, я се от конче наведи, да ми юздата подадеш! Девер се от конь наведе, на Янка юзда подаде. Нали я Филип съгледа, той кайль, холам, не стана. Извади ножле касапско. прободе Янка в сърцето. Събрали са се кумове, кумове, още сватове. Бърже си булка свалиха, та хи раната пушеха и си се чудом чудеха: дали напреж да вървят ли да се назъкь повърнат! Тогаз се Янка обади: - Кумове, вие, сватове, не ме назаде връщайте! Че ми се Филип фалеше. че има къща висока и има двори широки, че той е чуен болярин! И тие напреж тръгнали. Вървяли, шу са вървяли, кога до село стигнали, Филипова стара майчица, кя си на двори излязе със шиник желти ялтъньнье, та си булката пресява и на Филипа думаше: - Филипе, синко, Филипе, тва ли е Янка хубава, дето я млого фалеше. че била бяла, кървена? Кя не е бяла, кървена, еми е сине, зелена! Янка се от конь обади: - Майко ле, стара свекърва, как да съм бяла, кървена, кога съм в сърце ранена! Още си дума издума и се от душа отдели.