Тръгнала е Станка-Станчица

Текст

Тръгнала е Станка-Станчица сама с майка си на пазар, на пазар да пазарова, пазарили и се върнали. По пътят цвякькье имало, цъфнало, та необрано, сеннала Станка да бере, да бере да го добере. Брала е Станка, брала е, брала е,не го добрала. Станка майци си думаше: - Хайде,мале ле,върви си, тука е село близичко, край село,край харманята я ще си дойда самичка! Кя е майка хи тръгнала, остави Станка самичка. Брала е Станка, брала е, брала е, добрала го е, станала, та си тръгнала. Че си е пътят сбъркала, та е изляла, изляла на Николово манастир. Никола вънка стояше, та бяло книжье държяше и църно писмо четяше. Станка Николум думаше: - А бре Никола, Никола, Никола, брат да ми си, хайде ме, холам, изведи от тъва гора зелена, зелена гора дълбока, та ме във село заведи! Та кога в село подеме, я ще те гозба нагостя и ще те дарба подаря! Той я Никола поведе, поведе, та я изведе край село, край харманите, край село край градините. Кя не го Станка служила, служила и нагостила, най му се в очи присмяла: А бре Никола, Никола, маре замаян дето си, замаян, холам, затрален! Толкова гора минахме, толкова доли дълбоки. та в очи не ме погленна и дума не ми продума!