Златкина майка думаше, мари

Текст

Златкина майка думаше, мари, Златкина майка на Златка: Поди, Златко ле, на ленът, мари, вади го,да го навадиш! - Я нема, мале, да пода, мари, че ни е ленът делеко, делеко, отвън селото, мари, пък имам млого душмане, душмане и каразлии, мари, та ще ми нящо направят! - Кой ти е,Златко,душманин,мари, душманин и караэлия? - Мене ми са,мале,душмане,мари, душмане и караэлии Коста църното циганче, мари, и Гьорги бяло бакалче! - Забери,Златко,и Мянда,мари, да ти е Манда дружина! И Златка хи се наяди, мари, та си самичка отиде. Вадила, навадила го, мари, отвънка плетът изляла. Костадин иде отгоре, мари, Костадин църно циганче и Гьорги бяло бакалче, мари. И Златка търти да бяг: тие на Златка думаха, мари: - Остой, Златко ле, не бягай, ние нищо не ще ти речем, мари, и нищо не ще ти сторим. Главата ще ти отряжем, мари, главата до герданчето косата до косичника, мари, езикят до стефелецът. Очите ще ти извадим, мари, на клечка ще ги забучим, низ село ще ги носиме, мари, да гледа мало й голямо, да знае мома да помни, мари, на момче да се не смяе!