Имала майка, имала

Текст

Имала майка, имала до деветина синове и енна щерка Касатка, Касатка са я искале, пряс девекь села делеко, Касатка плаче, ня рачи, брат хи Костадин думаше: — Земи го, сестро Касатко, ние сме до девекь браткя, до девекь браткя касап’я, по единь пъкь да дойдеме, девекь са пъте в година, два пъте да се пофторим и вие ше ти омръзнем! Кя се Касатка прядума и се Касатка ожени, пряс девекь села в десето, като Касатка излязе, чумата дойде във къщи, та си омори, омори, до деветина синове, остана саде майка хми, излязе, влязе във къщи, все Костадина кълвяше: — Сино ле, Костадине ле, дето Касатка прядума, отиде, веке ня дойде! И на господе дотегна лютите клетви да слуша, та стори госпокь, направи от кеур конче хранено, от кръ́стат жълта бъклица и Костадина съживи, Костадин от гроб излязе и пря Касатка отиде, Касатка дума бакюм си: — Бате ле, Костадине ле, шу ми на земя мерисаш? — Сестру Касатко, Касатко, девекь сме къщи правиле, на девекь къщи кал бърках! И той Касатка излъга, та е във село заведе, като във село стигнале, Касатка викна на врата: — Стави ми, мале, отори! Пък майка хи я попита: — Ми кой те, щеру, доведе? — Мале ле мила, майчо ле, брат ме Костадин доведе с негово конче хранено!