Грозданка дума бабим си, мъри

Текст

Грозданка дума бабим си, мъри: —Бабо ле,стара старяйко, подръш ми, бабо, дятето, мъри, да флягна в долна градинка, от дуня дунька да скъна, мъри, дятяту да си залъгъм! Ня флягна булка Грозданка, мъри, ня флягна в долна градинка, ми е вървила, вървила, мъри, та е пре царет утишла, на царювите дорове, мъри, и си на царят думъше: — Царю ле, господари ле, мъри, чул ле си, царю, и разбрал, вчера се дяте родило, мъри, родило и продумало: „Храни ме, мале, гледай ме, мъри, да стана момче голямо, царстуту ми е бащину, мъри, пък вязирстуту стриково!” Царят на Миле думаше, мъри: — Милю ле, фурнажию ле, запали, Милю, фурната, мъри, три дене фурна да гори, три дене и три вечера, мъри! Милю фурната запали, три деня фурна горяла, мъри, три деня и три вечера, туреле дяте в’фурната, мъри, туреле и затореле, дяте в’фурната седяше, мъри и бяла книга държяше, и църно писмо четяше, мъри: „Царстуту ми е Бащино, мъри, пък вязирстуту стриково!”