Стоян майци си думаше

Текст

Стоян майци си думаше: - Да знаеш, мале, да знаеш, да знаеш, ала не знаеш какво съм любе залюбил, залюбил и задраговал! На снага тенька висока, във лице бяла, кървена, ала е млого делеко - през девекь села в десето. Мале ле, прочуло се е, че има мечка щревница, та пъкювето фатила, фатила и завардила, та не ще можем да подем, да подем да я доведем! Становата майчица кя на Стояна думаше: - Стояне, синко Стояне, и това ли се не сяташ, и тва ли майка да учи? Ти налей жълта бъклица, та си калесай, калесай от Бяло море до Църно, от Бяло море деверят, от Църно - деверицата! И Стоян така направи, че си за булка тръгнали. Като за булка ходеха, по пътят нищо немаше. Като със булка йдеха, на пътят хми е изляла мечка със малко меченце. Тие, като я видеха, сватбаре се разбягаха кой де му видят очите. Остана Стоян с булката, девер и деверицата.