Заглавил се е Тодоракь

Текст

Заглавил се е Тодоракь за Керекица Горовцим, Горовцим - чорбажиювцим, че имат рода голяма, голяма рода, чуена. Заглавил и се оглавил. Кат се Тодоракь завърна, найде майка си, че лежи, майка си, още татка си, че лежат болни в постеля. Татко му лежи, умира и на Тодоракь наръча: - Тодоракь сино, Тодоракь, кога за сватба заготвиш. млого сватове да дексаш - деверят отде изтока, деверица отде захода, тогаз за булка да подеш! Тръгнали булка да земат. Като със булка идяха. мечка щревница изляла, мечка със малко меченце. Кя на Тодоракь думаше: - Ха да се, Тодоракь, поборим! Който, Тодоракь, надвие, той ще си земе булката, Керекица бяла Горовцим, Горовцим - чорбажиювцим и бивольльето с колата. Фатили, та се сборили, та се борили, борили три деня и три вечера, за харман място избили, никой на никой не надви. Тодоракь дума сватове: - Сватове, вие кумове, я ми на ярдъм елате, ли се оттука махните! Сватове гора набили, остана малко деверче. Той си ръкаве запретна, че фати мечка щревница, та я високо издигна, и я във земя удари, та певекь педи потъна. Тодоракь дума деверю: - Тодорчо, малко деверче, халаль да ти е булката и бивольльето с колата! Деверче дума Тодоракь: - Земи си, Тодоракь булката, Керекица бяла Горовцим и бивольльето с колата! Мене ми булка не трябва, мене ми стига юнаство!