Стоян на Вида думаше

Текст

Стоян на Вида думаше: - Видо ле, ти моя сестро, подай ми, сестро, пушката, пушката от кърнальята, ножове от полицата, пищовът от възглавьето. че ми се слуша салавакь долу в долната махала. Дали се къща запали ели се мома откраде? Ще пода, сестро, да видя. Ако се къща запали - ще пода да я изгася, ако се мома откраде - ще пода да я отнема. И стана Стоян отиде. Нито се къща запали, нето се мома откраде, ми се задала, задала енна ми мечка щревница. Къта день по един ядяла, неска двамина изяла, двамина, до двя любета. Стоян хи изля насреща, та са се, гиди, фатили, фатили, та се сборили. Та се борили, борили три деня и три вечера, за харман място избили, избили и го пребили. некой на никой не надви. На Стояна му се наяди, той си мечката издигна, та я в земята удари, та девекь педи потъна. Тогава сички рекаха: "Аферим, Стояне, машалла!"