Мама Стояну думаше
mama stoyanu dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Мама Стояну думаше: – Сино ле, е бре Стояне, сега са девекь години откак се болен разболя, та си сдрал девекь постели, девекь постели, покриви и девекь пъстри главници, нито умираш – становаш! Защо на майка не кажеш да не си нящо греховен, да не си нящо согрешил на младите си години? Стоян майци си думаше: – Мале ле,мила майчо ле, я велях да ти не кажа, ма чунким ми си питала, я тебе право ще кажа, ще кажа,да те не лъжа. Знаеш ли,мале,повниш ли когато беше кишата, подир кишата – сушата, подир сушата – зла зима, зла зима и поморлива, та ни икинят измръзна и ни овцяте измряха, овцяте и говедата. Ний бяхме девекь овчаре, овчаре и говедаре, останахме сал овчарето, овчарето й говедарето, овчарето със гегите, говедаре със криваците. Килото жито стана сто гроша, сто гроша, сто и двадесте, мярата вино – педесекь. Ние се чудом чудехме какъв занаякь да фатим да не умреме отгладе. Че се,мале ле,събрахме овчарето и говедарето на енна длега поляна, един се с друг питахме какъв занаякь да фатим. Я хми,мале ле,предложих млади хайдукькье да тръгнем в пустата гора зелена. Вяра и клетва дадахме когото срещнем,ли стигнем ножове ще си накървавим. Като, мале ле, тръгнахме двамина млади срещнахме със малко дяте на ръки, у кальманата ходеха, ходеха да прегостяват. Та ги, мале ле, фатихме, фатихме и ги вързахме, че ги в гората забрахме. Ние се чудом чудехме: майката ко заколиме – дяте без майка остава, таткото ко заколиме – майка вдовица остава, дятето ко заколиме – майката млого ще плаче. Ма ние дяте заклахме, ножове си накървавихме, че сетне хи накарахме майката дърва са сбира, таткото огънь да стъка. Че го на ръжен бучихме, та го таткото печяше, майка му сълзи роняше и му пясничка пяеше: "Синко Дойчине, Дойчине, майка ти да те не родя! Така ли ти бе писано – на ръжен да те печеме!" Като се,мале,опече сеннахме сички да ядем. Сичките, мале, ядяхме, ядяхме и поглъщахме, саде майката дъвчеше, дъвчеше, не поглъщаше, ами го, мале, плюеше на кникатата престелка. Мама Стояну думаше: - Синко Стояне, Стояне, ми тва бе,сино,сестра ти, твоята сестра по-малка! Сино Стояне, Стояне, девекь години си лежал и още девекь да лежиш - тва дето стори ти на нас!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →