Стояновата майчица

Текст

Стояновата майчица кя на Стояна думаше: - Слушаш ли, синко, хората, хората, синко, хортуват, мъжьето по дугенето, жените - по хоратите, зла зима щяла да панне, зла зима, морна година, та сбирай,синко, зехеря! Събрал е Стоян, посъбрал хильляда кила очумень, пекьстотин купи със сяно. Хранил е Стоян, хранил е от Петковдень, та до Коледа - зехерята му свършила. Клал хи е Стоян, клал хи е и ги на камара трупаше. Останали сал овчярето, овчярето със кавальльето, говедаре с криваците. Стоян пастире думаше: - Овчяре и говедаре, на криваци да се подпреме, на криваци,на вити геги - камара да надприпкаме. Който камара надрипне той ше ни стане войвода, млади хайдукькье да тръгнем! Рипкали наред сичките, сал си е Стоян надрипнал. Него войвода сторили, млади хайдукькье тръгнали. Стоян дружинум думаше: Дружино вярна, сговорна, вяра и клетва ще сторим: който се болен разболяй на ръки ще го носиме, на ръки още на гърди. Ходили, шу са ходили, Стоян се болен разболя, разболя, тежко разлежа. Та са Стояна носили на ръки, още на гърди цяли ми девекь мяшеца. Стояновата дружина кя на Стояна думаше: Стояне, млада войвода, додя ни, холам, Стояне, додя ни и дотегна ни на ръки да те носиме, на ръки,още на гърди! Стоян дружина думаше: - Дружино вярна, сговорна, млогото сме ме носили още ме малко носите - до Карнобашке чейри. Там имам нива голяма, нива със жито лятница, сред нива дърво високо, под дърво бистър кладенец, там ще ме,холам, занете, до кладенче ме турите. Ще дойде майка да жене със мойта млада къщница, с малка мъжка рожбица, дано ме найдат и земат! Както хми Стоян наръча, дружина така направи. Стояновата майчица кя си на нива отиде с негова млада къщница нивата да си доженат. Женали, шу са женали, невяста дума баба си: Бабо ле, Стоянова мале, шу ми се врява зачува сред нива, под дърво високо? Стояновата майчица кя на булка си думаше: - Ще подем, булко, да видим! - Ти поди,бабо,самичка - я ме е страх да дойда! Стояновата майчица кя си самичка отиде, та там си найде Стояна, лежеше, душа беряше. Той като виде майка си и си кемерят извади. кемерят с желти ялтъньнье и на майка си думаше: - Земи ми,мале,кемерят - за тебе и за дятето! Като си Стоян изрече и се от душа отдели.