Стояна са го бедили

Текст

Стояна са го бедили, бедили и укривили, че е хайдутин походил, та обрал до три конака, конче му лозье опасло. Та са го турци фатили, турци – зли касканжии, и го в темница фърлили, царската темна темница. И нема с когог да дума, да дума, да хоратова. Той на конче си думаше: – Конче ле,църно гарванче, конче ле,ти мой другарю, копай, конче ле, земята, дано ми вода извадиш устата да си разквася, сърцето да си разхладя! Конче Стоянум думаше: – Стояне, младо юначе, и копах, холам, и гребах до эенгиите потънах, пак ти се вода не найде. Да не си нящо греховен, та ти се вода не найде? – Конче ле, църно гарванче, нито съм млого греховен, нито съм млого праветен: девекь съм села бастисал, бастисал и съм запалил, девекь съм попа разпопил, девекь съм моми размомил, девекь съм китки давало по нъщум, по средянъщум, та девекь майки плакали, плакали и ме кълнали: "Да даде госпокь,Стояне, девекь години да лежиш, девекь постели да сдереш, косата да ти окапе, снагата да ти изгние, комар за конче да яздиш, игли зенгии да ти са!" – Лѐжи,Стояне,да лежиш снагата да ти изгние, да видиш мома как лъжеш!