Радин брат дума на Рада

Текст

Радин брат дума на Рада: - Радо ле, сестро ялтъно, ялтъ̀но и ялтъну̀шо, ста̀ни си,Радо,съ̀бери тохите бяли хустане и мойте мешинь кюспеци, да те,Радо ле,заведам на Трулян на панагирят, на Труленцкят панагир! Да гледаш момци труленцки, се гержик млади ергени! Пък я, Радо ле, ще гледам хубави моми труленьки и да се,Радо,поборям с труленцки баш пехливанинът! Станали, та са тръгнали. Вървили, шу повървили, набили гора зелена, стигнали вода студена. Сеннали да отпочинат, да пият вода студена. Радин брат дума на Рада: - Радо ле, сестро ялтъно, ялтъно и ялтънушо, я викни, сестро, та запяй от енно гърло два гласа, от един езикь два ряче! Рада на Долчо думаше: - Страх ме е, бакю, страх ме е да викна тука да запям във тъва гора зелена от Милча от войводата, от Милчовата дружина, по гласът ще ме познае, познае, бакю, ще дойде, та мене ще ме откраде, пък тебе ще те заколи! - Не бой да те е,Радо ле, като си вьенно с брата си, с брата си Долчо пехливан! Кя викна Рада, та запя. Като ми Рада пяеше, та се земята тресяше и се небото деляше, зелена гора звънгяше! Бре отде са я зачули Милчова млада дружина. Милчо дружинум думаше: - Мълчите вие,дружино, шу ми се врява зачува - дали е пиле билбинче, ели е Рада ялтъна, ялтъна и алтануша, та ходи на панагирят, на Труленцкят панагир, бързайте да ги преварим! Бързали и ги претекли. Милчо на Долча думаше: - Урала,Долчо пехливан, къдя Долчо ле ,ще подещ? Ще пода, Милчо, ще пода на Труленцкят панагир, ще пода да се поборям с труленци баш баш пехливанинът! Я пък Милчо му думаше: - Яко си,Долчо,пехливан, ха да се двама поборим! Фатили, та се сборили, та се борили, борили три деня и три вечера. Нито единьньет надвива, нито единьньет на другьгьет. Полчо на Рада думаше: - Радо ле, сестро ялтъно, ялтъно и алтанушо, сетни ми в десна пазува, извади чаша сребърна, та я със вода напълни, устата да си разквасям, сърцето да си разтуша и учкурлукът отпусна! Кя сегна в десна пазува, извади чаша сребърна, че я със вода напълни, ма не я даде на Долчо, еми я даде на Милчо. И той се Долчо разсърди, че се на бога помоли: - Ела ми, боже помогни да фърля Милча войвода! И той му госпокь помогна, та фърли Милча войвода. Та че сетра си заколи и хи месото качеше по високите бучики и на пилцяте думаше: Кълвите месо моминцко, моминцко и главенишко!