Стефан Диляньки думаше

Текст

Стефан Диляньки думаше: Булко Дилянко, Дилянко, я ще на дугень да пода, та може да се забавям, да седиш да ме дочакаш, да станеш да ме посрещнеш, вратата да ми отвориш, ламбата да ми запалиш! Седяла булка Дилянка, седяла, та го чакала, доде петлите да пяят, да пяят и да повторят. Три юза бубакь опрела, опрела и го смотала. Мъжко хи дяте проплака, кя на баба си думаше: - Бабо ле, майка да ми си, га чуеш Стефан, че иде, да дойдеш да ме разбудиш да стана да го посрешна, вратата да му отворя, ламбата да му запалям! Тамънь е току легнала дятето да си преспава Стефан на врата повика: - Булко Дилянко, Дилянко, я стани, та ми отвори, та ми ламбата запали! Стефановата майчица кя не разбуди Дилянка, ми стана, та му отвори и на Стефана думаше: - Сино Стефане, Стефане, маре ти булка сънлива, сънлива, още дремлива! Като е сноще легнала. легнала, та е заспала, заспала - неразбудила! Стефан се люто разсърди, та пре булче си отиде и хи главата отряга. Главата хи се валяше, с езикят хоратоваше: - Любе Стефане, Стефане, я седях, любе, та чаках, доде петлите да пяят, да пяят и да повторят, три юза бубакь опредах, опредах и го намотах. Мъжко ми дяте проплака, та станах да го преспивам и на майка ти наръчах, кога на врата повикаш, да дойда да те посрещна, вратата да ти отворя, пък кя те,любе,иэлъга! Стефан си ножът обърна, та се в сърцето удари и на Дилянка думаше: - Лежи Дилянко, да лежим да се майка ми нарадва!