Стоян на Вида думаше

Текст

Стоян на Вида думаше: - Видо ле,булче църноко, Видо ле, тумбат босилек! Стани се, Видо, примени, че са не,любе,канили, канили и калесали на сватба, на голям годеж, лельки ти лице да сторим, лельки ти - деверицата! Вида Стоянум думаше: - Поди си, любе, самичек, я нема, любе, да дойда, че ни са дяца болнави, болнави, любе, сипкави! Не бива вино да пия, не бива хоро да йграм - сипката ще се разсърди, та ще ими кусур остане! - Видо ле,булче,църноко, не може: Видо, ще дойдеш! Стани се,Видо,примени с лефтерцката си прямена на сватба, Видо, да подем. Ти имаш майка и баба - земи хи зани в майка си, ко не ги рачи майка ти, поди ги зани в баба си! Как ще хората да рекат: хубава булка - тимисна, ма нали си е повторна? Кя ги в майка си остави, станали, та са тръгнали. Вървили шу са вървили, наполу пътят отишли, Стоян на Вида думаше: - Видо ле,булче църноко, калтята, га наздрависова, права да не му си станала, че ще ти глава отрегам! Кога те в очи погленна, тогава ще наздрависоваш, кога ти с глава посмахна тогаз ще ядеш,ще пиеш. Седяли, шу са седяли, сичките ядат и пият. Чакала Вида, гледала шаро се ягне изява, руйно се вино изпива, Стоян се запи и опи. Дигна калтята да пие, да пие да наздрависова. Сичките прави станали, сбърка се Вида, та стана, та стана да наздрависова. Тамънь чашата дигнала, Стоян я в очи погленна и си на Вида думаше: - Видо ле,булче църноко, Видо ле, тумбат босилек, стани, Видо ле, да си пом, че ни са дяца болнави! Станали, та са тръгнали, наполу пътят отишли. Стоян на Вида думаше: - Какво ти, Видо, наръчах? Видо ле, ся щу да те сторя - глава ли да ти отрега, жива ли да те погребам! - Стояне любе, Стояне, я чаках, любе, и гледах: шаро се ягне изява, руйно се вино изпива, пък я съм тежка, привратна, ко ми се нящо прияде, грях ще е,любе,на мене. Стоян си ножьт извади, та хи главата отряга.