Билчим Калинки думаше

Текст

Билчим Калинки думаше: - Сестро Калинко, Калинко, стани се,сестро,примени, да те, Калинко, заведам на Кортен село голямо, на кортенскят панагир, да се,сестро ле,нагледам хубави моми кортенки, ти да се,сестро,нагледаш хубави момци кортенски! Станали, та са тръгнали, вървили, шу са вървили, минали поле широко, стигнали гора зелена. Билчим Калинки думаше: - Сестро Калинко, Калинко, я викни, сестро, та запей от едно гърло два гласа, от един езикь два ряче! - Братле Билчиме, Билчиме, не мога,братле,да запем във тъва гора зелена, че имам любе хайдутин, яко ме любе зачуе, той ще ме мене откраде, пък тебе ще те заколи. - Сестро Калинко, Калинко, не бой се, не страхувай се, доде е Билчим с тебе, никой не смее да дойде! Викна Калинка, та запя от енно гърло два гласа, от един езикь два ряче. Още не беше свършила, хора отгоре сгълчаха: - Мълчите, холам, да чуем дали е пиле билбинче, ели е бяла Калинка! Любе хи изля насреща и на Билчима думаше: - Билчиме, баш пехливанине, ха да се, Билчим, поборим! Фатили, та се борили, та се борили, борили три деня и три вечера. Билчиму се пояс разпаса, той на Калинка думаше: - Сестро Калинко, Калинко, завий ми,сестро поясът! Кя не му зави поясът, еми го още разпаса, та го любе хи надвило.