Песни
1774 песни. Които още нямат глас, чакат твоя.
по азбучен ред · най-нови · най-пети
- Мари Радо, бяла Радо, беледин бяла Радо, беледин - назлънвойводова драговничка, беледин бяла Радо, беледин - назлън, ти ли любиш войводата, беледин бяла Радо, беледин-назлън,
- Мари Радо,бяла Радоти ли любиш войводата, ли войвода тебе люби?
- Мари Станко, бяла Станкосипка Станко в село до́йде, та усипа цяло село,
- Мари Стано, бяла Стано!Бяла Стана двор измела, двор измела, конь извела,
- Мари Стано, мари бяла Станочу ли, Стано, мари, и разбра ли, че дойдаха, мари, триста души,
- Мари Стано, мари бяла Станобяла Стано,мари,Урдувизка! Изгори ме,мари бяла Стано,
- Мари Стано, мари, бяла Станобяла Стано, мари, Урдувизка! Седемдесекь, мари, села ходих,
- Мари Тодорко, ТодоркоТодорко Узунгьоргюва! Оглавила се Тодорка
- Мари Тодоро, църна циганкоя не те зимам зарад хубостта, еми те зимам зарад майка ти.
- Мари, въ́рви, въ́рви, калино Радомари, върви, върви и побъ́рзовай, че у вас те чакат до три кронди́ре,
- Мари, Димитрото се оглави, мариза енна мома от Яна,мари, за енна калдаръм кокона.
- Мари, Ерино, Ерино мари— Ерино, сянка дебела, дебела та о́рехова,
- Мари, Калинко-Малинкощо ме, Калинко, не гледаш, както ме първень гледаще -
- Мари, Марийко, Марийкомари стамболцка ябълко, чуй дембелекът де бие
- Мари, Маринко, Маринкогиди, по́вниш ле, знаеш ле Бейбунар село голямо,
- Мари, Маро, ялтън Маропофали се Марин татко: — Наша Мара, елтън Мара,
- Мари, ми кой го смята Николаза момче и за главеник! Ми той бе селцки яргатин -
- Мари, мойто любеоще мома ходи, мари, нека ходи
- Мари, мойто любеоще ерген ходи, мари, нека ходи,
- Мари, момиченце мъничкомари, кой ти ткае платното, ей тъй, че тъй, че пак тъй,
- Мари, Нино, ханъ́м Нино, мари, (2)у Нинине сноща до́ха двама, трима яничаря,
- Мари, Нунко, бяла Нункозащо везеш тъва пола, тъва пола, църнена пола?
- Мари, Радо, бяла Радоде си била до тва вряме, до тва вряме, до петляно?
- Мари, ти га пяеш, хубава Еленкомари,ти га пяеш,от делек се слуша! Мари, де я зачу овчар от планнище,
- Мари, я ще пода, назлън Нанкона дугень, мари, не ще сяде, назлън Нанко,
- Марийка дума майци си- Мене ми е драго,мале ле, га съмне света недяля,
- Марийка дума майци си- Мале ле,мила майчо ле, стига го вика Ивана,
- Марийка на Иван думаше- Сноще съм, любе, седяла, седяла, седенковала,
- Марийка платно ткаешеХем ткае, хем люто кълне: - Проклета да е Сърбия,
- Марийка ходи за вода, досМарийка ходи за вода, пременена и набелена, дос,
- Мария межа викалаиялото село момите - бре Злата главеницата
- Марулче, Марулчецърно й' око булче, мари, й още ле ходиш,
- Марулче, Марулчецърнооко булче, мари, още ли ходиш,
- Мела Вълкана дворитесъс китка ранен босилек и със двя клонки чемшире.
- Мене ли любиш, любемене ли любиш, ели Горгито, любе,
- Мене ме майка пруоди марибез гласна чаир сяно да кося на чаир сяно да кося мари
- Мене ми бе драго, Стано маримене ми бе драго, желепин да стана, Стано мари,
- Мене ми бе драго, Стано момемене ми бе драго, желепин да стана, Стано моме,
- Месечинко ле,ойничкоти като гряеш високо и като гледаш широко
- Мете́ мома дворовезън, зън, зън, зън, Калино ле, мете́ бяла Калинка,
- ми било мома МиленкаСяньката хи е огряла,их, на майсторово коляно.
- Милен Гразданки думаше- Сестро Грозданко, Грозданко, можеш ли, сестро, можеш ли,
- Милка и Златка седяхана един писан проскефал. Златка на Милка думаше:
- Милка и Станка седяхана пътят урубмеглицкият. Милка на Станка думаше:
- Милке ле, керим кадънкозаръчала е майка ти на госке да хи подеме,
- Милко, дружле МилкоМилко Терэийкина и язажийкина,
- Милуш Лалушки думаше- Сестро Лалушко, Лалушко, стани се,сестро,примени
- Мильо за сватба заготви, мареза булка от друго село, цялото село кале́са,
- Милю за сватба заглашиза сватба, за голям годеш и за болярцка трапеза,
- Минчо се в гора разболяниз странджанските балкани. Пре Минча никой немаше
- Мира майци си думаше- Я сноще ходих,мале ле, на студен бистър кладенец
- Митра в стоборът седяшев стоборът под трендафелът, Митрина майка думаше,
- Митра хорото водешениз Поповите ходаи, ходаи още улами.
- Митрина майка думашеМитрина майка на Митра: - Да станеш, Митро, да идеш
- Михал батком си думаше- Чу ли, батю ле, пушката дето Стояна убихме?
- Михалчо седи на одерта жална пясня пяеше и си сипката кълняше:
- Михаль го тежко ранилив Чаталжанските окопи, в пусти окопи дълбоки,
- Мо́ме Драгано, Драганочу ле, Драгано, разбра ле, царет бе хабер проводил,
- Моето любе, мамолюбе Димитре, кадято ходи, мамо,
- Мома вино точешевечер по месечина, утрин по облачина.