Песни
1774 песни. Които още нямат глас, чакат твоя.
по азбучен ред · най-нови · най-пети
- Едрю събира, тръгнуваот сборницитена Стамбул Едрю ше поде, майка си сама оставя,
- Ела, боже, поможиот сборницитекръстом благослови! Шу сме пъте пътовали,
- Ела, боже, поможиот сборницитена кръст-кръстом благослови! Шу сме пъкюм пътували,
- Елеко,/Жоро/,Елекоот сборниците/Янчо/ е млого делеко. Зелена гора отсреща,
- Еленка дума майци сиот сборниците- Я дай ме,мале,я дай ме на Стойка на болярецът,
- Еленка дума майци сиот сборниците- Излези, мале, отвънка, излези, мале, погленни
- Еленка по двор ходешеот сборницитезлатно кандило миеше и на баба си думаше:
- Еленка седи в градинкаот сборницитев градинка под зарзалинка, под мораво люляче.
- Еленка седи в градинкаот сборницитев градинка, под зарзалинка, под мораво люляче,
- Еленко, Москов Яноваот сборницитедойде ле вряме, Еленко, да станем, да си ходиме?
- Елено ле, Елке леот сборницитекозиче ле, кушке ле! Вейке ми е додяло
- Елин-пелиньот сборницитезелен пелинь, шу се,пелинь,
- Елин-пелинь, зелен пелиньот сборницитешу се, пелинь, полюляваш, полюляваш, потрошаваш?
- Енно лудо младо, мамоот сборницитеенно лудо младо, на дугень седяше, мамо,
- Енно лудо младо, мамоот сборницитеенно лудо младо, на дугень седяще, мамо,
- Енно лудо младо,мамоот сборницитеенно лудо младо, на дугень седяло, мамо,
- Еринка млада невястаот сборницитекя на баба си думаше: Бабо ле, Катранжийко ле,
- Еринка са я искалиот сборницитепрез девекь села в десето, в десетото да седи.
- Еринки дошли слюмнициот сборницитеот Драгана дядов Петков. Кя го Еринка не щяше,
- Еринкина баба излязеот сборницитеотвънка на хоратата, та на комшийки думаше:
- Еринкината майчицаот сборницитетя на Еринка думаше: - Щеро Еринко, Еринко,
- Еринко, сива й луниваот сборницитеи още тиха й бодлива! Остарила си Еринка
- Ерино, Ериноот сборницитегиди мряна риба, пиле ли да стана
- Ерино, еринчице леот сборницитеЕрина хоро одеше, на хубавият велидень,
- Ерменлия конят ковеот сборницитев средя града край Марица на синь камень до бял Дунав.
- Жанъм дерменжийоот сборницитекозум воденчарю, смели ми житцето!
- Жанъм, бате Койчоот сборницитеземи наша кака - млого е хубава,
- Жанъм, бате Койчоот сборницитеземи наша кака, че нашата кака
- Жанъм, бяла Радо леот сборницитетвойте църни очлета, твойте теньки вяждовки,
- Жанъм, Тодоро, комшу Тодороот сборницитепитай. Тодоро, твоята майка ще те глави ли тъва година,
- жеко гайдата свирешеот сборницитев Палихорските поляни. Отгоре керван свърваше,
- Жеко на скеля тръгноваот сборницитена скеля, пуста Еньняда, отде Мандине замина.
- Жеко събира, тръ́гноваот сборницитена скеле Жеко ше по́де, оде́ Мандине замина,
- Желю се болен разболяот сборницитевъв Бургас на болницата. Той писа книга голяма,
- Женала булка Калинкаот сборницитеженала, гиди плакала със малко дяте наръки.
- Жени отвънка седяхаот сборницитеотвънка на хоратата, тие на Руска рекаха:
- Жеравье, вие буравьеот сборницитекато високо фъркате и на широко гледате,
- Жечка се болна разболяот сборницитета лежа Жечка, та боля цяли ми девекь години.
- Жи́рав'я вие бу́рав'яот сборницитекато високо фъ́ркате и на широко гледате,
- Жора на Гюргакь думашеот сборниците- Гюргаки, наше бакалче, събирай пари хубави
- Жора пояси сновящеот сборницитена пътят, на кръстопътят под голямата църница.
- Жора поясье сновящеот сборницитена пътят, на кръстопътят. Гюргакь си оттам замина
- Забляла е руда овцаот сборницитехей, кола́де ле, мой кола́де ле, за Ивана за овчяря,
- Завил се е сив сокола, над хубава ми Цариградаот сборницитенад царюви равни двори, над хубава ми Цариграда. Цар Костадин заповядва над хубава ми Цариграда:
- Завила се божа майка низ Юрдана - въз Юрданаот сборницитеот Никулден до Коледа низ Юрдана - въз Юрдана, да си роди млада бога низ Юрдана - въз Юрдана,
- Завило се вито хоро, коладе леот сборницитена водникът бяла Станка, коладе ле. Та се вило, развивало, коладе ле,
- Завило се й вито хоро, Дано ле, Данке ле, Дан войводаот сборницитеся три деня и три нъщи, Дано ле, Данке ле, Дан войвода. Чий е хоро най-голямо, Дано ле, Данке ле, Дан войвода?
- Загинало, мамоот сборницитев селото чуздинче, та немало, мамо,
- Заглавил се е млад Грамоот сборницитемлад Грамо, млад граматик за мома, за презморченка -
- Заглавил се е Тодоракьот сборницитеза Керекица Горовцим, Горовцим - чорбажиювцим,
- Заградил е кир Николчо, Юрданаот сборницитеах, любезна моя, сряд Търново ново ханче дугенче,
- Загърмя, затрящя, мариот сборницитесноща ми надвечера, силен дъж удари, мари,
- Заделила се малка четицаот сборницитемалка четица, петима души, та я отишла в село Сърмашик,
- Задлъжня Янакь, заборчняот сборницитехильльеди четеридесте, четеридесте и четери.
- Зазори се ясна зора по хубава ми Влашка земяот сборницитетой не било ясна зора по хубава ми Влашка земя, най е било свети Гьорги по хубава ми Влашка земя,
- Зазори се ясна зора, сутрин рано на Гьоргювденьот сборницитеТва не било ясна зора, сутрин рано на Гьоргювдень, най ми било свети Гьорги, сутрин рано на Гьоргювдень,
- Зайди, зайди, Райкоот сборницитезайди, скоро мръкни, че неска си жена
- Залюбил Стоян три момиот сборницитетри моми от три касаби, три чорбажицки дъщери.
- Залюбил съм, замамил съмот сборницитедо три моми, до три сестри. Първата бе главеница,
- Залюбила бе Димитра, мамоот сборницитезалюбила бе Димитра, девекь любовье в селото, мамо,