Песни

1774 песни. Които още нямат глас, чакат твоя.

по азбучен ред · най-нови · най-пети

Остана Вълчо сирачеот денят, от молитвите, от Янькините молитви.
Остана Донка сиротасирота Донка без майка. Немало кой да я гледа,
Остана Иван сирачеот денят от молитвите, та го майка му изгледа,
Остана Колю сирачеу Стойкин татка чираче, пък Стойкин татко думаше:
Остана Станка сиротаот денят от молитвите без майка още без татко
Остана Станка сиротата я бакю хи гледаше, бакю хи и булката хи,
Остана Стоян одовеццяли ми до три години със двя ми мальки дечица,
Остана Янка без майкабез майка малка сирота във гладни - бузгун години,
Остана Янка вдовицасъс осем дремни дечица, осмото малко в люлчица.
От Бургас турци дойдахафатиха Сталя чорбажи, фатиха, та го вързаха.
Отдолу идатдвя комитлета, двя черкезлета
Отдолу идат троицатроица турци проклети, дор три робиньки караха,
Отдолу идат, Сталю летроица турци граждане, право в Сърмашик сочеха
Отдолу иде Николаотдолу, отде дугенят, кахърен и касафетен.
Отдолу иде пашатапашата Ериболската, отдолу иде и пита:
Отдолу иде писана колцаталайтом, Тойне ле, тантала ешом-бешом!
Отдолу иде писана колцатур, тур, тур - тамас, лин, лин, линта - нос!
Отдолу иде, Гиче лелудо, та младо и виком вика:
Отдолу иде, щероенно лудо-младо и за конак пита,
Отдолу идяханагоре ходеха Петко и Мавраган -
Отдолу, мале, идяхадо двя момчета гърчета, гърчета праматарчета.
Отишъл съм тука долутука долу в долна земя, долноземци играеха,
Откак се война обявита се народът потроши и стари хора и млади,
Откак се война обявимежду сърби и българи, та се народът потроши -
Откак се война обявиНедялька войник эимаха. Като на фронта отиде,
Откак се война обявита се народът порони и стари хора и млади,
Открала е Дена, се гюзель Дено ле, любе ле моетри ока брашно, се гюзель Дено ле, любе ле мое! И Ганю занел, се гюзель Дено ле, любе ле мое,
Открала Руса, открала Русахей, коладе ле, мой коладе ле, от град ключове, от град ключове,
Очи ле, църни чоряшигледайте, очи, гледайте, гледайте, отбировайте
Очи, църни очишалави, палави, шу шалом шалате
Ошенди, Гьорги, ошендиошенди и ти да видиш! Я ще ти сторя правиньнье,
Пагонината майчицакя на Пагона думаше: - Шеро Пагоно, Пагоно,
Панайот Бойки думашеБойке ле, мари хубава, чу ли, Бойке ле, разбра ли,
Паннали са темни мъглии над село и под село, в харманьнята, в градините.
Паню у Манда отидеу Манда главеницата, отиде да хи поседи.
Пашата дойде в селотои в Балабановци кондиса, у Балабановци на конак.
Пашите, каймакамитетие на Мавруди думаха: Мавруди, гюзел челеби,
Пена на врата стояшекникати конце сучеше, Гьорги отдолу идяше,
Пена на врата стояше, мариГьорги удолу идя́ше, Пена на Гьорги думаше:
Пена на чардак седяшебяла коприна предяше, жълти ялтъньнье нижеше.
Пеню Николум думаше- Никола, нашат младшия, влязи, Никола, в окопа,
Пеперуга лягаот бога сляла, във цръква вляла
Пеперуга ходиниз село, въз село, от къща във къща
Перфан си конят седлаеседляе, та го играе. Сестра му вънка стояше,
Петко Денки носиенна нова кърпа и в кърпата има
Петко ле, Пенеченине ле!Петко пушката нарами, че наби гора зелена
Петко на Вида думаше— Видо ле, каниле са ме, каниле и кале́сале,
Петко Ради пръстень дадеда го чака до година, до година и полвина.
Петко си конет седлаеседлае и го играе, отпреш тях на кълдаръмът,
Петко си конят седлаеседлае, та го играе, а пък Вълчо му думаше:
Петко си конят седлаеседлае, та го играе отпреж тях на калдаръмът.
Петров се татко разболяразболя, тежко разлежа. Той си на Петра думаше:
Петър Марги́рки думаше— Булко Марги́рко, Марги́рко, Маргирко, яловице ле,
Петър на Манда думаше- Мандо ле,бяла бакалко, пяха ли, Мандо, петлите,
Петър си конят седлаеседлае, та го играе, а пък Тонка му думаше:
Петърван Маринки думаше- Мари, Маринко, пильо ле, мари, знаеш ли повниш ли.
Пею в дугенет седяшев дуге́нет, та в имишли́кът, та бяла книга държяше
Пею в дугенят седящев дугенят, та в имишлъкът, та бяла книга държаше
Пею му книга додрагнада чете и да писова. Отиде и се заучил,
Пила Неда снощна водаах,мари Недо,бяла Недо, та изпила люта эмия,